[ФОТО]ОСТАНКИ

“Какво остава, когато фотографията вече не изобразява нищо и ни остават само онези отпадъци, онези остатъци, онези издънки на самия фотографски материал? Това е въпрос, който задава Жоан Фонткуберта – визуален артист, фотограф, преподавател и писател от Барселона.

В последните години, когато реших да дигитализирам част от архива си, забелязах властното присъствие на случайни кадри, на светлина и сянка и прах, на нечия размазана глава и помахваща ръка в началото или края на филма. За изложбата в арт галерия “Сердика” реших да подбера такива неподозирани за снимащия фантомни образи, призраци и изплъзващи се сенки, в които обаче е останало най-същественото – протяжността и времето. Наред с отрязаните късове несъзнателни фотоизображения ще присъстват и някои фотографии, които стоят залежали в ъгъла на стаята, в коридора и в мазето. И те са останки.

Върховна цел на мистика е via negativa, което най-добре се изразява в теология на отсъствието, в отрицанието, в незнанието и мълчанието. Същото важи и за всяко изкуство, което търси и трябва да търси, трябва да се стреми към антиизкуството, към заличаването, към изтриването на мощното съвременно присъствие на автора и произведението. Защо е този ригоризъм? Защото материалността на света, неговите политически, икономически и културни изисквания отнемат непосредственото отношение с отвъдността, а от там и дейността на фотографа (артиста) е прокълната с посредничество и фалш. “Всички изкуства са основани върху присъствието на човека; единствено във фотографията ние се любуваме на отсъствието му.” – пише Андре Базен в “Онтология на фотографския образ”. Това много точно наблюдение на френския кинокритик и теоретик разкрива онова мигновение, което остава абсолютно невидимо, неразпознаваемо и недосегаемо – мигът, в който се получава самото фотографско изображение върху светлочувствителна повърхност. Това е частицата от секундата, в която затворът на фотоапарата се задейства, сноп светлина прониква и оставя проекцията на къса реалност върху отрязък филм. Това неуловимо и отричащо човешкото присъствие светлинно събитие сгъстява реалността до отразена реалност, преобразява действащите закони на природата и превръща действителността във 1 визуална правдоподобност, в илюзия за реалност. Фотографията като “реална халюцинация” се оказва само едно от средствата, което имитира реалност, за да понесем реалността. В съвременната ситуация всеки снима, всеки твори, с което възможността моя снимка или образ да бъдат радикално различни и неповторими клони към нула. Единственият индивидуален и съзнателен акт на съзидание е отказ, отрицание, отхвърляне. Истинското сериозно занимание е “упражнение в аскетизъм”.

Галя Йотова