Хералдични рисунки

В съвременния трескаво-забързан и разпилян свят, в които няма време да се концентрираме върху нищо, в който изкуството, в по-голямата си част, от сериозна духовна дейност и потребност (за неговите създатели и публика) се превърна в мимолетно ефимерно забавление или шоу,  изложбата „Хералдични рисунки“ е носталгия по отминалия свят на премисления порядък и знаковост. Рисунките, разбира се, не съдържат хералдичните норми в чистия им ортодоксален вид (една изгубена ценност в нашето повърхностно време) а са спонтанни хрумвания, (понякога с малко шега) или стремеж за грамотни образи с изобразителни принципи и закони за простота и четливост предизвикани от наобикалящата ни немарливост, суета и снобизъм предвзето заявени със заплетени ребуси.  В своята непретенциозност, работите са лишени от технико-технологични прийоми и от екстравагантни композиционни експерименти. Те разчитат на необикновеното в обикновеното, на трогателното в делничното, на смешното в тържественото…

Хералдиката – една съвършена образно-знакова система безвъзвратно изчезнала в съвременния прагматично-делови  свят загубила чара на легендарно-алегоричното време на средновековието чиито останки са само в елитарната част на изкуството от уважение към традицията. Нейните точни и строги постулати изискващи конвенция в сложно йерархично общуване са невъзможни във време на демократизирани обществени отношения и процеси стигащи до деструкция дори на цели институции. Историческата съдба на нашата страна ни е лишила напълно от всякаква традиция и приемственост в хералдиката, което е принудило третата българска държава да вземе на заем даже националния герб и девиз. Не може да се отрече че стремежи да догоним света в тази посока е имало и има, но опитите са толкова малко и така противоречиви, че те са незначителни за теорията на нашата изобразителна култура. Достатъчен е примерът с герба на София, който въпреки, че е проектиран в монархическа България е доста далече от класическите императиви на изкуството на герба, а неговият девиз също е заимстван от девиза на Париж. В нашето разпиляно, дезориентирано и безсистемно ежедневие, хералдиката, е толкова чужда, непозната, дори ненужна, че присъства като екзотичен брилянт в короната на онова сантиментално, благородно и гордо съзнание, което не иска да се раздели с великите достижения на културата и със самочувствие държи знамето на едно сложно, трудно, но тържествено и трогателно изкуство.

Хералдиката е една стройна образно-символна система за визуална комуникация, чието значение и функции не са вече актуални в съвременния свят, но нейния визуален системен, знаков език и порядък болезнено ни липсва. Рисунките от изложбата напомнят част от тези ценности, но по-свободно осмислени и интерпретирани.

Стоян Дечев