ШАМАН

Кой става шаман? 

Този, който не се страхува да прекрачи прага на други светове, за да потърси отговорите на своите въпроси. Многопластова личност – лечител, войн, водач, мъдрец и пророк. Шаманът умело балансира върху тънката линия между познатото и непознатото, между реда и хаоса, между общоприетото и реалността, такава каквато е в действителност – винаги нова и искряща като капка роса, огряна от слънчев лъч.

В миналото

шаманите са били творци и творците са били шамани. Днес смятаме, че тази връзка е загубена, но дали действително е така? Цветовете и звуците продължават да въздействат, лекуват и вдъхновяват. Това, което липсва е повече осъзнатост, това което е в излишък – твърде много интерпретация.

С настоящата изложба

Венцислав Диков преоткрива мистичната роля на твореца, който чрез звук и образ трансформира възприятията ни. Изследва връзката на първичното и сакрално минало с настоящето. Потребността на съвременния градски човек от среща с необяснимото. Живописното платно като магически акт на въздействие върху реалността. Първичната неопитомена сила на цветовете, вибрациите и формите. Творческият процес като магически акт, ритуал. Звуци, тонове, тембри, нюанси, музикални фрагменти се свързват по безброй начини с цветовете и образите в живописните платна: животни на силата, хора във всевъзможни цветове, съновидения, лодки пътуващи между световете. Умът е пренаситен: интерпретацията спира. Отключва се креативното, настъпва прилив на творчески идеи. Посетителят на тази изложба се превръща в съавтор, творец.

Венцислав Диков обединява двата си свята.

„Рисувам във фигуративен и в абстрактен стил. Състоянията на ума и необятната вселена на подсъзнанието са неизчерпаем източник за моята творческа лаборатория. Изследвам състоянието, в което умът упълномощава тялото да твори, приканвайки обектите с неясно предназначение населяващи подсъзнанието, да излязат на преден план“, казва са себе си Венцислав Диков и допълва: „Връзката между човек и предмет може да е толкова дълбока, колкото връзката между човек и човек, дори по-дълбока. Без вербално общуване остава само есенцията – човекът, чувстващ и отразяващ. Не е необходимо предметът да е с определена функция, за да привлече вниманието на наблюдаващия, точно обратното – липсата на ясно предназначение задейства любопитството. Любопитството създава връзка. Картините нямат смисъл и цел сами по себе си. Смисълът се появява тогава, когато бъде установена връзката.“

„Стилът на Венцислав Диков е разностранен – едновременно фигуративен и абстрактен. Графичният аспект също присъства осезателно в творчеството му. Впечатлен съм от чистотата на рисунъка на отделните персонажи. Композициите се характеризират с богата вариантност от геометрични и недотам стандартни, причудливи форми. В добавка, почеркът  на художника се откроява с елегантна, прецизна до съвършенство, графична линия. Съвкупността от изредените елементи  въвлича публиката в самобитната, емоционално-наситена  вселена на твореца, в която всеки от нас пътува подсъзнателно към други, неоткрити светове“, казва за автора Джери Делфос, основател на галерия „Пространства“, Брюксел и Президент на културно – творческо дружество „Позлатената Врата“ в Брюксел.