EVERYTHING WILL BE ALRIGHT
Ние общуваме с Вселената с помощта на вибрациите на думите, емоциите и мислите. А Вселената ни отвръща със събитията в нашия живот. Събитията, това е езикът на Вселената, затова е много важно да възприемаме и да разбираме онези знаци, които тя ни изпраща. Най-очевидното доказателство за това са т.нар. „съвпадения”, положителните мисли и позивтивните очаквания създават положителни събития.
За първи път понятието „синхронност”, което описва подобни явления между хората и събитията, е въведено от Карл Юнг. Той първи описва синхронността като „едновременно възникване на две събития, имащи многозначителна, но не причинна връзка”.
Всеки човек може да получи достъп до вълните със свръхниска честота – стига двете мозъчни полукълба да работят синхронно.
В средата на миналия век група от учени от Мюнхенския университет установиха, че йоносферата на Земята образува пространство от вълни с ниска честота, които бяха наречени Вълните на Шуман.
Според атомния физик Роберт Бек, когато вълните от двете полукълба на главния ни мозък работят в една честота, те могат да си взаимодействат с вълните на Шуман и по този начин нашите мисли могат да се реализират.
Когато вълните в лявото и дясното полукълбо на мозъка работят в синхрон, те образуват стоящи вълни, в които един вид енергия се преобразува в друг.
Заради това енергията, която влагаме в мислите и изразите си, може да се превръща в конкретни събития.
Изкуството достига по прекия път, прави връзката с нерационалното и е своеобразен камертон за настройване на нашето тяло и съзнание. Включва механизъм за саморегулиране. На тези честоти се осъществява освобождаване от вибрациите на страха, вината, комплексите, вкоренени в подсъзнанието.Страховете от собствените недостатъци, от общуване, от отхвърляне, от изоставяне. Има връзка с интуицията ни и връзка със собственото ни същество.
Изложбата, която представям, е подчинена на този принцип и опит за самолечение.
В нея представям обеми затворени в плексигласови кутии, дигитални рисунки и видео. Материалите са силикон, акрил, плексиглас и принт.
Росица Гецова
Росица Гецова е от ярките фигури в съвременното изкуство, с приноси към българската култура с програмата на галерия „Аросита” и представените от нея автори, както и със своя собствен облик като визуален артист. Характерно за работата на Росица Гецова е да обединява художествени медии в концептуалната схема, търсеща изказ на психологически процеси, които настъпват в контекста на съвременната история. Изследваната територия е тази на бързо променящия се технологичен свят, пренаситеното информационно общество и необозримия хаос. Изложбата Everything Will Be Alright / Всичко ще бъде наред в галерия „Сердика“ представя работи, създадени през последната година, насочени към човешката чувствителност към съвпаденията и синхроничности, сякаш напомнящи, че каквото и да се случва, независимо дали ни харесва или не, то е на точното място и време. Невидимият свят на фините баланси и многозначните детайли е интерпретиран с изследователско любопитство, той е разчленен и съединен в наслагване на повърхности и повтаряне на елементи. Също така е изолиран зад плексигласови плоскости и кутии, които налагат дистанция, а с това и философско размишление и съзерцание.
Твърдението „Всичко ще бъде наред” звучи оптимистично и въпреки, че сме привикнали към тези думи, в тях се крие специфичен парадокс и в никакъв случай не бива да бъде разбирано буквално. „Всичко” е дума, която означава оптималния обем на човешката представа за свят. А като едно ограничено във времето и пространството същество, човекът е неспособен да проумява и познава безкрая, поне ако изхожда от рационално осмисления си опит. Това схващане е формулирано по забележителен начин от Блез Паскал, който посочва мястото на човека във вселената по следния начин: „Нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, средина между всичко и нищо.” Явно, че на човека е отредена нелеката роля да свързва всичкото и нищото, а на художника се пада да твори образ на това взаимодействие, вероятно от своя страна изживявайки всичкото като първична материя и хаос. Думата „Наред” е също така труднопостижима, защото създавайки и опознавайки рационалния ред, по вектора на своята мисъл, човек може да свърже точка а и точка б, но трудно може да проумее поредността на житейските събития, а още по-малко да свърже всичко във всичкото и така да разбере, че всичкото всъщност е „наред“. Затова според мярата на човешкия разсъдък никога, никъде и нищо не може да бъде наред. И така твърдението „Всичко ще бъде наред” добива друг философски, а в случая с изложбата на Росица Гецова в галерия „Сердика“, добива и художествен смисъл.
Силиконът е основен материал в обектите и изисква плексиглас, за да се предпази от стареенето причинено от въздуха, но плексигласът не изисква на всяка цена акрил, туш или дигитален принт, нито хартията изисква флумастер или макетен нож. В големия формат ритъмът преминава през няколко пласта повърхност, елементите се мултиплицират, наслагват и променят, а в средния и малък формат отношението между повърхностите и материалите се усложнява и поражда пространство. Някои елементи идват от миналото като остатъци от стари произведения, но търпят художествено преосмисляне. Росица Гецова ги интерпретира като материали богати на детайли и знаци, които действат като следи и улики и позволяват на автора по-лесно да навлезе в полето на своето несъзнавано. Дигиталният принт внася математически ред, а рисунките с туш го превръща в част от много по-сложна организационна схема. Снимките, които Росица Гецова взима от своя личен албум и разработва в колажи правят мост към конкретните образи от живота, като отделни произведения се съсредоточават върху образи от природата като цветята във „Всичко ще бъде наред“ IV, значещи места като моста на въздишките във “Венеция” и дълбоко преживени емоции и състояния като в „1Q98 – по двете луни на Харуки Мураками”. Така в галерията навлизат посочените в концепцията на изложбата невидими житейски нишки, съвпадения и синхроничности. И ако хората забелязват и осмислят тези наситени със смисъл моменти според своята чувствителност и интуиция, тук в изложбата, те са открито изказани. Формално силиконът е съединителна тъкан между повърхност и пространство, но в посочения концептуален план силиконът дава изказ на психологически мрежи и възли, които невидимо се преобразуват в зони и точки на кодиран изобразителен смисъл. Кутиите, съдържащи сложно нагънати фигури и напластени образи функционират като възможни модели на свят, осмислят този нелинеен ред като космос. Видеото Everything Will Be Alright изследва прозрачността и плътността на пространството и го съотнася към абстрактния бял куб, който се движи с магически и игрови ход и поражда безкрайното разнообразие на житейската поредност.
Прозрачността, която е една от големите теми в изложбата добива относителен характер, а това позволява на зрителя да отмери пространството в обектите и дистанцията си спрямо тях според мярата на своя опит, като активен участник в процеса на възприятие. Росица Гецова не рационализира и не опростява, не цели да внесе детерминистичната линия на рационалния ред в параметрите на изображението, материалите, структурите и цветовете, а намира изобразителен код за по-сложна схема. Образите отвеждат към принципите на космическия ред и човешкото място в него и се превръщат в обект на съзерцание, достъпен само с индивидуално усилие. А така за автора това „наред“ се измерва в психологическите процеси на творчество, а за нас, публиката, се измерва в процеса на творческото възприятие.
Лиляна Караджова