ОТРАЖЕНИЯ ОТ ПАЗАРА

  Като автор винаги ме е вълнувала темата за хората покрай нас, за средата, в която живеем и какво може да каже тя за нашето общество. Женският пазар е изключително цветно и бъкащо от живот място, където се сблъскват различни хора, с различни професии и интереси. Средата на пазара може би най-точно отразява живота. Шарен, хаотичен, изпълнен с всякакви ситуации и персонажи. Борбата за насъщния и неговата употреба. Всеки купувач сякаш като насън бърза да купи нужните нему продукти и лицата на продавачите остават загадка. Искаше ми се да открехна тази врата, да покажа как всяка една част, отразява именно нашия живот и всеки да намери нещо от себе си в хаотичната обстановка на пазара.
Монотипията е техника, с която съм се запознала още от гимназията. В художествената академия за мен, тя стана начин да изобразявам моменти, композиции и хора, оставили ми трайно впечатление през деня. Първоначално това бяха метачите на улиците, продавачите на цветя и моделите от академията. Все персонажи от нашата действителност, които като че ли, за останалите се превръщат просто в част от пейзажа. Възприемани като елементи от средата, постепенно те губят своята душевност в очите на преминаващите, превръщайки се почти във вещи, а всъщност могат да кажат много за нас и реалността, в която съществуваме. Реалност, която сякаш предпочитаме да не разбираме и да не виждаме.
В моите произведения „монотипии“ съм се стремяла да предам усешане по-скоро към рисунката, отколкото към графичния отпечатък. Харесва ми лекотата и приглушените цветове създавани от техниката. Уловеният момент, показан през собствената ми призма към наблюдаващия зрител. Изобразявайки пазарната обстановка, такава каквато я усещам, с хубавите и и недотам хубави страни, ми се искаше да предам онази чисто българска атмосфера, която може да се усети само на един пазар. В живописните ми платна, наблягам повече на силните, контрастни цветове, пренасяйки нещата в една по-сюреалистична обстановка. В тях композициите не са спонтанни и засягат по-статични и сериозни сюжети. Усеща се една драматичност и насоченост към онези моменти, които не са най-лицеприятната страна на действителността ни.
Бих искала, зрителя, виждайки моите картини да отнесе в душата си това, което намира за положително и близко до него, и да се замисли за това, което може да промени в заобикалящия го свят. В забързания ни живот, много често не си даваме сметка какво се случва и по какъв начин допринасяме за състоянието на собствената ни реалност, било тя духовна или материална.

Петра Димитрова