(РЕ)ЦИКЪЛ

Какво представлява тази изложба? Каква е мисълта, която се развива чрез нея? Каква е енергията в образа. Защо нещата са направени точно по този начин. Тези и още много други въпроси се съдържат в изложбата на Лиана Димитрова. Проблемът е, че отговорите, които би трябвало да последват въпросите са трудни и носят не по-малко неизвестни. Истината за картините на Лиана Димитрова прониква през енергията, с която те са създадени. Образът  в повечето случаи е абстрактен, но и най-абстрактната форма отвежда към аналогия с действителността, с духовността, с философията, която се съдържа в тази изложба.

Лиана Димитрова безспорно е художник, който концептуално изяснява работите си преди да пристъпи към тяхното създаване. Именно за това работите й са експресивни и, като че ли пластиката следва една предварителна енергия, която трябва да бъде основа на света, който авторката изгражда. Възобновяване, създаване наново, преоткриване, етапи, основи, дори възкресение са подходящи метафори на тези творби. Първоначалното им организиране бе около понятието рециклиране. Понятие достатъчно точно, но и прекалено техницизирано за вулканичната енергия, която е характерна за повечето от тях. Мисля, че каквото и да е наеминование би ограничило в своите дефиниции тази изложба. Тя е съсредоточена около един вътрешен мотив, който е емоционален и сърдечен  и който движи ръката на художничката. Дори в някои от фигуративните  работи (тъй-като изложбата представлява главно абстракции) се усеща повече цялостната пластика отколкото организиращият фигуративен акцент.

Изложбата на Лиана Димитрова е от този тип явления, които ни изправят срещу нейната същина, но и срещу същината на съвременното изкуство, на търсенията на поколението, и на пътищата, които биха могли да бъдат очертани. В този смисъл изложбата представлява както лична характеристика, така и един тип теоретизация на проблемите днес. Именно затова следващите стъпки на художничката ни изпълват с очакване и с очарователна неизвестност.

Димитър Грозданов