Surrender is the way back home

Травматичният заряд на пространството претоварва ума, сблъсквайки го не само с ужаса и историята на мястото, но и с породените от тях страхове.Така никой не остава незасегнат от случилото се там. Именно това тематизира по свой уникален начин художничката Диана Бункин в дебютната си изложба Surrender is the Way Back Home.

Смесвайки традиционни и нетрадиционни техники с органични и неорганични материали, тя цели да ни покаже един крайно личен, но познат на всеки опит с прибирането у дома през храсталака от лични и социални травми. Така тя ни подтиква да си зададем въпросите – от какво и кого всъщност ни е страх? Кои са пътеките, по които можем да вървим, колко от тях са „правилни“, има ли такива изобщо и кой или какво ни чака в мрака? Изобщо съществува ли бягство от безкрайния цикъл между място и съзнание?

Бункин открива коренa на тематика в личния си опит с неосветените места в града, било то улици или паркове, както и цялата документация покрай инцидентите там. В случая, тя визира главно пространството на Борисовата Градина, където документацията за подобни случаи не липсва и, за съжаление, продължава да се увеличава. Разбира се, тя не изключва всички други зле или изобщо неосветени, неохранявани места в града.

Прекарвайки ни през тъмната неотсечена гора от нерви, художничката ни кара да се замислим за психогеографията на мястото и как се ситуираме спрямо него, за духовете бродещи из него, за жертвите му и за двойниците му. Бункин свива пространството между реално и фиктивно във виртуално такова, където страховете, произлизат от реалния свят и нашите собствени натрапливи мисли се допълват в лабиринт на страха и крайността, изпълнен с враждебни двойници и сенки. С агресивен замах картините сочат към факта, че по един или друг начин, насилието винаги печели накрая – независимо дали идва от нас или от другия.

С творбите си Бункин изобразява именно този резултат, както и възможните производни от неговия източник в опит да се пребори с гонещия. Множеството пречки, независимо реални или не – са действителни по пътя вкъщи, включващ и преследван, и преследвач. А насилникът насилва ума, независимо дали присъствието му е реално. В крайна сметка – ако никой не те изнасили докато се прибираш по тъмно, сам ще се ментално.

Текст: Георги Павлов

Куратор: Георги П. Павлов

Музика: Георги П. Павлов

Дизайн: Диана Бункин